Нова година и Васильовден
На 1 януари в България съвпадат два празника – гражданската Нова година и църковният Васильовден, денят на свети Василий Велики. Затова празничната нощ и първият ден на годината съчетават светски ритуали с народни обичаи, които в селата са живи и до днес.
Като официален празник 1 януари е неработен ден по Кодекса на труда. Когато се падне в събота или неделя, първият работен ден след него става допълнителен почивен ден.
Сурвакане и баница с късмети
Най-разпознаваемият обичай е сурвакането. Рано сутринта децата обикалят домовете с украсени дрянови клонки – сурвачки – и потупват по гърба домакините с благословии за здраве, плодородие и берекет. Дрянът е избран заради здравината и ранния си цъфтеж. Сурвакарите получават сушени плодове, сладки или пари.
На празничната трапеза задължително има баница с късмети – малки бележки или дрянови пъпки с пожелания за здраве, любов, пари, път или нова работа. Всеки член на семейството тегли парче и чете своя късмет за годината. В много домове първото парче се оставя „за къщата“.
Как се посреща Новата година
Нощта на 31 декември срещу 1 януари се посреща с празнична вечеря, обратно броене, наздравица и хоро. Градовете организират концерти и заря на централните площади. Обичайните пожелания са „Честита Нова година!“ и „За много години!“, а за Васильовден се честитят именниците.
Имен ден празнуват Васил, Василка, Веселин, Весела и сродни имена.
