Най-големият християнски празник
Великден, или Възкресение Христово, е центърът на православната църковна година. Той чества възкресението на Иисус Христос на третия ден след разпятието и завършва Великия пост, който трае седем седмици. В България празникът е едновременно дълбоко религиозен и семеен – повечето хора го прекарват с близките си, независимо дали посещават църква.
Как се определя датата
Великден е подвижен празник. Според правилото на Никейския събор той се пада в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Православната църква изчислява датата по юлианския календар, затова православният Великден обикновено е по-късно от католическия, а в някои години двата съвпадат.
Датата на Великден определя и други празници – Сирни заговезни, Тодоровден, Лазаровден, Цветница, Възнесение Господне и Петдесетница. Всички те се местят заедно с него.
Великденски обичаи
Яйцата се боядисват на Велики четвъртък или събота. Първото яйце се боядисва в червено – с него домакинята прави кръст на челата на децата за здраве, а после се оставя при иконата до следващия Великден. Освен боядисаните, правят се и шарени яйца с восък, листенца и стикери.
Козунакът – сладък плетен хляб – и агнешкото са задължителни на трапезата. В Неделята сутринта семействата се поздравяват с „Христос воскресе!“ и отговор „Воистину воскресе!“, чукат се яйца и се ходи на гости при кръстници и по-възрастни роднини.
Почивни дни
В България великденските празници са официални неработни дни от Разпети петък до Великденски понеделник включително – четири поредни почивни дни. За разлика от фиксираните празници, когато Великден съвпадне с 1 или 6 май, не се добавят допълнителни дни заради самия Великден, но фиксираният празник може да получи компенсаторен почивен ден.
