Обявяването на Независимостта
На 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново княз Фердинанд прочита манифеста, с който България се обявява за независимо царство. Така страната отхвърля последните зависимости от Османската империя, наложени от Берлинския договор, и Фердинанд приема титлата цар.
Независимостта е призната от Великите сили през следващата година. Тя дава на България пълен суверенитет във външната политика, правото да сключва договори и да има собствени дипломатически представителства.
Как се отбелязва
Денят на Независимостта е официален неработен ден. Централните чествания са във Велико Търново – пред църквата „Св. 40 мъченици“ и на хълма Царевец, където вечерта често има звуково-светлинен спектакъл. В София се издига националното знаме и се поднасят венци.
Когато 22 септември се падне в събота или неделя, следващият работен ден е почивен.
Защо Независимостта е важна
След Освобождението Княжество България формално остава васално на Османската империя – плаща данък, а някои международни въпроси се решават без нейно участие. Обявяването на Независимостта премахва тези ограничения и прави страната равноправен субект в международните отношения. Повод за решителната стъпка дава и Младотурската революция от 1908 г., която променя положението в империята.
Обявяването става на символично място – в старата столица Търново, свързана с Второто българско царство. От 1908 г. до 1946 г. държавата носи името Царство България.
Денят на Независимостта е официален празник от 1998 г.